Дали е вярно, че "Да си нещастен е въпрос на избор"?

Много хора живеят със схващането, че са се родили без късмет, че са се родили без опора от родители и роднини. Че не са изтеглили печелившата карта когато са започвали училище, университет, първата си работа... Всеобщо е схващането, че едни се раждат с късмет и "всичко" в живота им върви по мед и масло, а други - просто съдбата не ги обича и постоянно им поставя изпитания и трудности по пътя. И като че ли именно заради тази съдба, те не са постигнали успех в живота си, и за това е виновна освен съдбата, цялата обстановка в държавата, правителството, комшията, кмета, президента, родителите, братовчедите, колегите и всеки, за когото се сетят.

Дали това е вярно? Дали наистина съдбата е толкова жестока и е решила да се подиграва с тези хора? Или по-скоро "да си щастлив" е въпрос на избор?

Нека да ви прочета един откъс от книгата "Развий лидера в теб" на Джон Максуел

Джон Максуел е известен като експерта на Америка по лидерство. Всяка година той лично изнася лекции пред стотици хиляди хора. Той е споделял своите принципи за лидерството в 500 водещи американски компании, във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт и в спортни организации като НБА и НФЛ. Доктор Максуел е основател на няколко организации, между които "Максимъм Импакт", посветена на това да помага на хората да постигнат своя лидерски потенциал. Той е автор на повече от тридесет книги, сред които "Двадесет и един неопровержими закона на лидерството", "Пътуване към успеха", "Развий лидера в теб" и "Да изградим лидерите около нас".

И така, да започваме:

 

Нашите становища са наша отговорност

Житейската съдба никога не се определя нито от нашите оплаквания, нито от големите ни очаквания. Животът е пълен с изненади и изграждането на нашите становища продължава до сетния ни дъх.

Песимистът се оплаква от посоката на вятъра.

Оптимистът очаква, че тя ще се промени.

Лидерът нагласява платната.

Моят баща, Мелвин Максуел, винаги е бил моят пример. Той е лидер на лидерите. Една от многото негови силни страни е позитивното му мислене. Преди известно време татко и мама ни бяха на гости. Когато той отвори своето куфарче, аз забелязах, че вътре има две-три книги за мотивиращо мислене. Казах:

- Татко, ти си на седемдесет години. Винаги си притежавал чудесно мислене. Все още ли четеш такива неща?

Баща ми ме погледна в очите и отвърна:

- Сине, нужно е да продължавам да работя върху начина си на мислене. Длъжен съм не само да имам правилно становище, но и да го поддържам. То не работи автоматично.

Ха! Ето един урок за всички нас! Ние избираме какво да бъде становището ни в дадения момент, но това е непрекъснат процес на избор. Изумен съм от големия брой зрели хора, които не успяват да поемат отговорност за своето отношение, за становището си. Ако такъв човек изглежда сърдит и някой го попита защо, той казва: "Ами, тази сутрин станах от леглото с лице към възглавницата." Когато провалите започнат да тровят живота му, той се оплаква: "Родил съм се с лош късмет." Когато другите членове на семейството успяват да вървят нагоре, а в неговия живот не се случва нищо важно и интересно, този човек се вайка: "Родил съм се в неподходящото семейство." Когато бракът му пропадне, той е убеден, че се е оженил за неподходящата личност. Когато се е надявал да бъде повишен, но повишат някого другиго вместо него, извинението му е, че не е бил на правилното място и в правилното време.

Забелязвате ли нещо? Тези хора обвиняват всички останали за своите проблеми - но не и себе си. Всъщност най-великият ден в живота ни е този, в който поемем тотална отговорност за собствената си житейска позиция. Това е денят, в който наистина порастваме.

Един съветник на президента Линкълн предложил даден кандидат за работа в президентския кабинет. Ала Линкълн отказал с думите:

- Не ми харесва лицето на този човек.

- Но, сър, той не е отговорен за това как изглежда лицето му! - настоявал съветникът.

- Всеки човек над четиридесет години е отговорен за лицето си- отвърнал Линкълн и въпросът бил приключен.

Без значение какво мислите за вашето становище, то е изписано на лицето ви!

Един ден видях лепенка върху бронята на един автомобил, на която пишеше: "Да си нещастен е въпрос на избор." Напълно съм съгласен! Явно и дъщерята на една жена, за която чух, е съгласна с това. Двете отишли да пазаруват за Коледа. Около тях се тълпели ужасно много хора. На жената се наложило да пропусне обяда си, защото програмата й била много натоварена. Не след дълго тя вече била много уморена и гладна, а краката я болели. Всичко това я направило доста раздразнителна.

Когато излезли и от последния магазин, жената попитала дъщеря си:

- Видя ли колко зле ме изгледа продавачът?

Дъщерята отвърнала:

- Мамо, ти си изглеждаше зле и преди да те погледне продавачът.

 

Не можем да изберем колко години ще живеем, но можем да изберем колко живот ще има в тези години.

Нямаме власт над това дали лицето ни е красиво, но неговото изражение е изцяло в наша власт.

Не можем да избегнем трудните житейски ситуации, но от нас зависи животът ни да бъде по-малко труден.

Не можем да контролираме негативната атмосфера в света, но можем да контролираме атмосферата в собственото си съзнание.

Твърде често се опитваме да контролираме неща, които не можем,

твърде рядко избираме да контролираме това, което можем... нашето мислене!

 

ВАЖНОТО Е НЕ КАКВО СТАВА С МЕН, А КАКВО СТАВА В МЕН

Хю Даунс казва, че щастлив е не този човек, който може да разчита на обстоятелствата, а този, който може да разчита на становището си. Твърде много хора смятат, че щастието е състояние. Когато нещата при тях вървят чудесно, те са щастливи; когато тръгнат зле, те са нещастни. Някои хора страдат от това, което аз наричам "болест на назначението". Те мислят, че щастието може да бъде намерено на определено положение или място. Други страдат от това, което наричам "болест на някого-то". Те смятат, че щастието е резултат от това да познаваш дадена личност или да бъдеш с конкретен човек.

Впечатлен съм от философията на следното изказване: "Бог избира през какви неща ще преминем. Ние избираме как ще преминем през тези неща." Тази философия характеризира позицията на Виктор Франкъл, която той отстоявал, докато бил ужасяващо малтретиран в нацистки концентрационен лагер. Неговите думи, отправени към мъчителите му, са вдъхновили милиони хора. Франкъл казал: "Единственото, което не можете да ми вземете, е начинът, по който избирам да отвърна на това, което ми причинявате. Последното свободно решение на един човек е как ще се държи при каквито и да са обстоятелства."

Клара Бартън, основателката на американския Червен кръст, установила колко е важно да избереш правилно отношение дори и в лоши ситуации. За нея се знаело, че никога не е таяла злоба към когото и да било. Веднъж един неин пирятел се опитал да й припомни нещо ужасно, което се било случило с нея преди няколко години, ала Клара като че ли не можела да си спомни инцидента.

- Нима не помниш злото, което ти беше причинено? - попитал приятелят й.

- Не - отговорила спокойно Клара. - Единственото, което отчетливо си спомням, е че съм го забравила.

Много често хората, които са преживели в живота си някакви неблагоприятни ситуации, стават озлобени и гневни. С времето те започват да се държат с другите негативно и грубо. Тези хора са склонни да се връщат отново и отново към преживените трудности и да казват: "Този инцидент съсипа живота ми." Това, което те не осъзнават е, че от тях се изисква да изградят подходящо становище спрямо случилото се. Не самото събитие, а неправилното отношение към него е съсипало живота им.

К. С. Луис казва: "Всеки път, когато правите избор, вие превръщате тази част от вас, която контролира и прави избор в нещо малко по-различно, отколкото е била преди. Така в продължение на вашия живот, с всички неизброими избори в него, вие бавно превръщате тази контролираща част или в божествено създание, или в адско изчадие."

 

Е, ако сте от хората, които вярват, че несгодите в живота им са заради външните обстоятелства, време е да се замислите върху прочетеното от Джон Максуел.

И ако ясно осъзнавате нуждата от промяна в начина ви на мислене, приоритетите ви, настройката ви към живота и т.н., свържете се с мен, за да ви помогна да преоткриете себе си и за да ви покажа утъпката пътека, по която можете да тръгнете и само за 1 година да преобразите живота си!

Успехът е във вашите ръце, приятели!