"И в това има нещо добро!" - една прекрасна поучителна притча

Всичко в живота си има своята дълбока причина и огромен смисъл. Нашата задача е да се доверим на случващото се и да вървим смело напред знаейки, че е за наше добро!

Прочети тази прекрасна притча, и си припомни всички неприятни случки и моменти, в които си негодувал(а) срещу живота или срещу приятелите си!

🍀🍀🍀 👇🏼👇🏼👇🏼

Имало едно време един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото израстнали заедно и били неразделни. Този приятел имал един доста странен навик. Винаги, каквото и да се случи в неговия живот, независимо дали добро или лошо - той казвал:

- И в това има нещо добро!

Един ден двамата отишли заедно на лов. Приятелят приготвил пушките, заредил и подал на краля. Но явно объркал нещо с едната от тях. И когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал случващото се и верен на навика си, отново изрекъл:

- И в това има нещо добро!

Но този път разгневеният крал не издържал и се развикал:

- Какви ги говориш?! Не виждаш ли, че ми се откъсна пръста?! В това няма нищо добро!

И веднага щом се прибрали, наредил на хората си да го затворят в тъмницата...

Минало се около година време и един ден кралят решил отново да иде на лов. Събрал малка група от хората си и тръгнали. Но този път избрал една много опасна местност. И станало така, че попаднали в плен на канибали, които след като ги заловили, вързали ръцете и краката им и ги завлекли в своето селище. Вечерта се събрало цялото племе, донесли дърва и наклали голям огън, с намерение да ги опекат и изядат за вечеря. Но когато доближили краля до огъня забелязали, че палецът на едната му ръка липсва. А те били много суеверни и никога не ядяли човек, на когото нещо му липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви. Но другите му хора не могли да се спасят...

Когато се прибрал в двореца, той се замислил дълбоко за случилото се. Осъзнал на какво дължи живота си. Сетил се за приятеля си, който вече цяла година бил в затвора по негово нареждане. Тогава станал, отишъл при него в килията, освободил го и му казал:

- Ти беше прав, приятелю! Наистина се оказа, че има нещо добро в това, че палецът ми се откъсна тогава...

И след като му разказал премеждието си, проплакал:

- Чувствам се много виновен сега пред теб. Моля те, да ми простиш! Зная, че това, което направих с теб, беше много лошо...

- Не! - усмихнал се приятелят - И в това има нещо добро!

- Но какво говориш, как така? Кое му е доброто на това, че стоя в продължение на цяла една година в затвора?

- Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите! И вероятно сега нямаше да съм жив... - бил отговорът.

 

Много пъти в живота си сме имали подобни случки. Попадали сме в какви ли не ситуации. Били сме огорчавани, били сме потъпквани. Понякога по погрешка, понякога умишлено.

Но как реагираме, всъщност? Как се отнасяме с отсрещната страна? Дали се поддаваме на собственото си его? На самочувствието си?

Често ли се сърдим на най-близките си за какво ли не, без да се замисляме, че всъщност "и в това има нещо добро"?