"Дай, Боже...", и Бог дава! А ти възползваш ли се?

 

Все по-често чувам от хората тази реплика "Дай, Боже..."

Говоря с някого, за да му предложа добра бизнес възможност, а той ми казва "Дай, Боже". Говоря с други хора за здравето им, а те отново ми отговарят "Дай, Боже!".

Уау!!!

Когато разговарям с хора, копнеещи за по-добро качество на живот, отново чувам същата реплика от техните уста. Когато говоря за просперитет, успех и перспективи, отново и отново чувам от хората заветната фраза "Дай, Боже".

Приятелю, нека да ти кажа, че Бог е дал! Когато до теб дойде някаква възможност, това означава, че Бог ти е дал възможност чрез устата на някой друг. Когато до теб дойде информация как да подобриш здравето си, това означава, че Бог ти е дал възможността да чуеш тази информация чрез устата на някого. Но ти какво правиш в тези ситуации? Възползваш ли се от това, което ти се дава, или продължаваш да казваш "Дай, Боже".

Много често възможностите, които Бог ни дава се наричат "шанс". Шанс за подобряване на живота, шанс за по-добри доходи, шанс за повече здраве, шанс за готини приятели, шанс, шанс, шанс...

А ти възползваш ли се от този шанс?

Ето аз например имах шанса да разбера как да подобрявам здравето си постоянно и се възползвах от този шанс. Грабнах го! Имах шанса да подобря качеството си на живот, като ми се даде възможност да стана свободен, проспериращ и успешен, и аз отново грабнах този шанс!

С други думи - Бог ми даде, а аз се възползвах от шанса, от възможностите, които ми се предоставиха.

Знаеш ли, всъщност преди доста години, когато се появяваха шансове в живота ми, все някой друг се появяваше на точното време, на точното място и с точните хора. Само не и аз. Все някой друг ме изпреварваше...

Но когато осъзнах, че Бог дава шансове в живота ни, но ние сме тези, които трябва да се възползват и да грабнат тези шансове, тогава всъщност пъзелът започна да се подрежда. Тогава животът ми придоби друг смисъл. Започнах да осъзнавам, че не ситуациите или обстоятелствата са ми виновни за моя неуспех до онзи момент, а че вината е била изцяло в мен, просто защото не се бях възпозвал от възможностите, от шансовете, които ми се даваха.

И така, от момента, в който осъзнах, че Бог дава, но аз трябва да се възползвам, животът ми започна да върви в правилната посока. До онзи момент недоволствах и роптаех против системата, против правителството, против работодателите, които имаха неблагодарно отношение към мен, против всички несполуки, несгоди в живота ми. Роптаех против цялата тази безизходица, в която се намираш може би и ти в този момент...

Бях се отпуснал, стоях си там някъде в зоната си на комфорт, страхувайки се да променя нещо в живота си, страхувайки се от провал и от присмеха на другите... Определено се страхувах от неизвестността... както може би и ти се страхуваш от неизвестното, ако решиш да рискуваш.

И така, вървях с тълпата по течението, защото така ми беше по-лесно, но този ми начин на живот бавно и категорично ме водеше към несигурното бъдеще, съмняващ се в собствените си способности и с изключително ниска самооценка...

Търсех вината в системата, в политиците, в кметовете, в бизнесмените... но не и в мен!

И там някъде в онзи същия момент ми се случиха събития в живота, които ме притиснаха буквално до стената. Аз бях уплашен, несигурен... Трябваше да започна буквално нов живот. От нулата...

И именно тогава ми се наложи да изляза извън зоната си на комфорт, защото проумях, че именно там - извън тази зона, се намира възможността за по-добър живот и по-светло бъдеще! Проумях, че за да постигна всичко, за което съм мечтал, аз трябва да изляза от тази зона, трябва да се изритам извън нея и да се гмурна надълбоко!

Проумях също така, че именно благодарение на моите стари и добре познати навици аз недоволствах и се оплаквах. Трябваше да променя това, и то още тогава, на момента!

И така... Направих първата крачка към промяната!

Започнах да търся причината не във външните фактори и обстоятелства, а вътре в мен! Започнах да търся вината в моите решения и избори, които съм правил ежедневно. Проумях, че знанията ми и уменията ми към онзи момент ме водеха в неправилната посока и аз трябваше коренно да променя тези знания и умения. 

Съвсем осъзнато, аз промених посоката на своите действия. Настроих своя фокус към търсене на възможности за бизнес, вместо към търсене на грешките на другите (кметове, премиери, президенти, съседи, работодатели и т.н.).

Започнах съвсем осъзнато да търся възможност за бизнес, който да ми даде възможност да увеличавам постоянно доходите си, без да се налага да ставам роб на този бизнес. Исках бизнес, който мога да правя от всяко място по света, без да се налага да съм локализиран физически в определен град или държава. Исках да открия бизнес, който да бъде устойчив дори и по време на икономическа криза, който да бъде недосегаем от превратности в политиката дори.

Това предизвика неистовото ми желание за успех, за жажда за нормален живот и за кардинална промяна!

Това ме накара да настроя мозъка си, фокуса си именно в тази посока - да търся шансове, даващи ми тези възможности. Бях недоволен от себе си! Бях гладен и жаден да открия точната възможност!

Проумях, че нито политиците, нито кметовете, нито държавната система имат намерението да променят моя живот към по-добро! Проумях, че аз, единствено аз съм човекът, който трябва да направи това! Проумях, че отговорността за моето собствено щастие е само моя! ЕДИНСТВЕНО МОЯ! 

Именно това ме накара да поема отговорност за собствения си живот! Хванах живота си в ръцете си и започнах да се оглеждам за всеки шанс, който се изпречкваше пред очите ми, съвсем целенасочено, с ясната визия какво точно търся!

Днес, години по-късно, мога да сложа ръка на сърцето си, и да кажа, че това беше най-правилната крачка, която можех някога да направя - а именно да променя настройката на мозъка си.

Постигнах голяма част от мечтите си и продължавам да сбъдвам мечта след мечта, след мечта.

Днес мога спокойно да кажа: "Аз съм истински щастлив, защото имам повече здраве, имам прекрасно семейство, имам свободно време, имам достатъчно пари, имам признание, имам стабилност в бизнеса, имам пътувания, имам все повече приятели с моето мислене, а това е безценно! Имам БЪДЕЩЕ, имам възможност за САМОРЕАЛИЗАЦИЯ! Качеството ми на живот се подобри драстично!"

И всичко това, защото когато "Бог даде", а аз се възползвах от възможността, грабнах шанса! Не чаках и миг дори!

Шансът достигна до мен от устата на друг човек. Бог ми даде шанса чрез устата на другиго.

А може би шансът е достигнал до твоите уши чрез тази статия, или чрез някой твой приятел?

А ти ще се възползваш ли? Ще се възползваш ли или ще продължаваш да се чудиш и да търсиш вината за несгодите в живота ти във външните обстоятелства?

Ежедневно разказвам за този страхотен шанс за по-добър живот. Едни с огромно любопитство и искат да им разкажа, други подхождат със своите съмнения и недоверие, трети не могат да се преборят с егото си... Но всеки един от тях се моли, като казва "Дай, Боже..."

А ти от кои си? Ще си повтаряш "Дай, Боже" и ще продължаваш да живееш така, както досега, или ще грабнеш шанса и ще се възползваш от него?