5 minutes reading time (1025 words)

"Синдром на отложения живот" или Как отлагаме младостта за старостта

sindrom na otlojenia jivot


Чели ли сте романа "Три ябълки, падащи от небето" на Нарине Абгарян? Историята на човека, който си купил нови обувки на пазара е изключително трогателна. Той пожелал да обуе новите си обувки веднага, за да се почувства приятно, но съпругата му му се скарала с думите: "Не бъди глупак! Ще ги обуеш за неделната служба!".

Това страшно много обидило възрастния мъж, а неговата съпруга пламено ме разяснявала, че има дрехи и дрехи - едните за всеки ден, а другите - по-елегантните - за специални случаи...

Внезапно обаче мъжът починал почти веднага след като се прибрали у дома. Неговата съпруга го погребала със старите прокъсани челици, естествено. А покойният й съпруг започнал да й се явява всяка вечер с упрек за алчността й...

 

Синдромът на отложения живот е много удобен за мнозина. Всъщност той е прекрасен начин да оправдаете страховете и мързела си!

Преди години един от приятелите ми си имаше приятелка, с която нещата не им вървяха особено добре. Той ежедневно ми се оплакваше от разни нейни постъпки и всеки път ми казваше - "Ако от другия месец тя не е променила това и това, ще скъсам с нея". Идваше началото на въпросния месец, а той продължаваше да си дава нови и нови срокове, в които просто отлагаше до безкрайност решението си да прекрати тази така или иначе мъчителна връзка.

Родителите на друг мой приятел през миналата година боледуваха от ковид и след като бяха изписани, имаха нужда да подкрепят организмите си. Той им подари различни продукти за подкрепа на организма, за подкрепа на кръвоносната система и за предпазване от тромби, за повече енергия и сили, за да бъде възстановяването им по-ефективно. Те не искаха да приемат тези "скъпи продукти", вярвайки че не заслужават такава грижа, но той ги убеди да ги пият. Месеци по-късно те все още не бяха се докоснали до добавките, сроковете им на годност бяха изтеклли и те отидоха в кофата за боклук.

Баба ми (лека й пръст) преди години, когато имаше проблеми с високото кръвно, й подарих магнитна гривна, с която да си го регулира. Понеже гривната беше много красива (цвят златист) на външен вид, тя я прибра в един шкаф с думите "Не искам да ме гледат съседите навън и да си мислят - тази баба пък какво се е накиприла с това злато...". Така и никога не я видях да я носи на ръката си и си остана с високото кръвно. Да, може би и с гривната нямаше да реши проблема си, но можеше поне да опита, нали така?

 

Много хора живеят с мисълта, че са недостойни да получат повече от живота, защото виждаш ли - еди къде си хората бедстват от немотия и мизерия. Други смятат, че не заслужават нещо по-добро за себе си, защото животът и без това е труден и по-добре да помагат на децата си, вместо да се грижат за себе си...

Синдромът на отложения живот е често срещан навсякъде около нас. Той вкарва в много опасен капан толкова много хора, че когато един ден те са на смъртния си одър, съжаляват за толкова много пропуснати моменти... Но... за жалост не могат да върнат времето назад...

Има толкова много истории по света за хора, които си купуват нова дреха, нова чанта, и ги прибират там нейде дълбоко в гардероба за по-специални случаи, и така и не идва никога момент, в който да се облекат в тази дреха или да започнат да излизат с тази чанта. Толкова е жалко, че толкова хора могат да живеят по-добре, а отлагат постоянно този момент за по-нататък. Прибират красивите дрехи за по-нататък, отлагат променята в някой аспект в живота си за по-нататък, примиряват се с това, което имат сега, въпреки че не се чувстват щастливи.

Можете да се увиете в забавения си живот като в пашкул и да оправдаете страховете си и мързела си за промяна...

Можете да продължите да си седите там без никакво желание за действия и за вземане на различни решения...

Можете да продължите да отлагате промяната, за която постоянно мечтаете... Отлагайте я за утре, за другата седмица, за другия месец, за догодина... Продължавайте да вярвате, че новия месец или новата година ще ви донесат нов късмет. Много други хора вярват и си умират с тази вяра, съжалявайки за своите пропуски и грешки...

Продължавайте да ходите на работата, която не харесвате, оплаквайки се всеки ден на колегите как не сте щастливи и как с нетърпение очаквате петък следобед, и как с още по-голямо нетърпение очаквате дългоочакваната ваканция... 

Продължавайте да ставате всеки ден с аларма, защото се налага и защото нямате друг избор... Продължавайте да вярвате, че може би ще дойдат по-добри времена и да чакате без да правите нищо...

Жалко за всички хора, които отлагат ежедневно. Осъзнават нуждата от промяна, но я отлагат... Осъзнават нуждата от нови знания, но отлагат да се запишат на подходящия курс... Осъзнават нуждата от по-качествена храна и хранителни добавки, за да бъдат по-здрави, но от другия месец, сега не е момента...

От сутринта чакат вечерта... Вечерта пък започват да чакат новата утрин... Докато са на работа говорят за петък вечерта, а когато са в компания петък вечерта говорят за работата, която не харесват... Отлагат постоянно важните неща, които ще доведат до промяна за утре, за друг път, за след празниците, за другия месец... Отлагат започването на нова бизнес възможност за по-нататък, за някой ден, а този някой ден почти никога не идва...

И причините за това са много - черната котка, която им е пресякла път сутринта, или ретроградния Меркурий, или пък лошите очи на съседката, заради която сега трябва да ходят на баячка...

Толкова е опасен синдрома на отложения живот и за жалост толкова много хора се намират в капана му... Постоянно отлагат всякакви възможности за по-подходящия момент и така неусетно остаряват. Те буквално отлагат младостта за старостта, забравяйки, че животът е това, което се случва тук и сега!

А ти от кои си? От отлагащите или от действащите? Когато папагалът ти е болен, отлагаш ли важните неща за по-нататък или ги решаваш едновременно с проблемите покрай папагала ти? Когато срещнеш подходяща възможност, подаваш ли ухо за да научиш повече или отлагаш, вярвайки че не е момента?

Животът и бъдещето сами си ги чертаем и зависят изцяло от решенията ти, приятелю!

 

  

 

1
Действието е най-силното лекарство срещу страхове,...
Много хора нямат смелостта да вземат решение и да ...

Свързани публикации

 

Коментари

Напишете първият коментар :)
вече сте регистриран? влезте оттук
Гост
Петък, 01 Март 2024